ДОДУ̀МВАМ СЕ, -аш се, несв.; доду̀мам се, -аш се, св., непрех. Диал. Уговарям се, споразумявам се, наговарям се с някого. — Парите са си пари, — казваше му тогава Венко, но услугата е важна. А услугата не се плаща с пари. Малко и в работата да се помогне .. — Ще се додумате с жена ти и така по жътва барем за една седмица да ми помогнете... Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 210, 2. До моста народът се сбира, додумват се, бързат / да чуят какво глашатая говори. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 42.